В линейката

© Юлия Лазарова

Текстът е публикуван в портала "Култура". Акцентите са на "Дневник".

Миналата седмица по новините ни осведомиха, че България купува седем супер луксозни автомобила от престижна марка Ауди А8 за нуждите на Министерски съвет. Поредната порция лимузини за държавниците струват на българите по 124 хиляди лева бройката. Автомобилите разполагат със салон от естествена кожа, автопилот, електрически щори, телевизионен тунер, DVD-тунер и мултимедийна система с цветен дисплей и вдигат 250 км/ч. Разбра се също, че ултрамодерните возила предлагат лукс, но не и сигурност. За 39 месеца щял да се обнови целият автопарк със седемдесет и пет нови автомобила и пет микробуса.
По-нататък в телевизионния репортаж се казваше, че нашите министри и депутати се возят в много повече на брой и в по-луксозни автомобили от държавните мъже на най-богатите страни в Европа, че България е една от най-разточителните държави в Европа по отношение на скъпи автомобили за своите държавници.

Този факт е не само бездарен, нагъл и грозен. Този факт е чудовище.

През същата седмица, в която са пристигнали седемте супер луксозни автомобила за Министерския съвет, ми се случи да придружавам един човек в линейка. Линейката пристигна сравнително бързо. Лекарят беше млад, професионално и експедитивно вършеше своята работа. Сложихме болния на носилката и се качихме в линейката.

Потресът от возилото, в което попаднах, е неимоверен. Зная, че здрав човек би се разболял, ако трябва да се вози на него. Когато преди трийсет години пътувах на стоп из страната, попадах в камиони, които се друсаха по същия начин, в които пътуващите се тресяха и подскачаха. В тази линейка беше буквално същото. Двамата с лекаря застъпвахме с всички сили колелата на носилката, върху която беше болния, за да не се лашкат напред-назад. В близост имаше ламаринена кофа, която лекарят свенливо предложи, в случай че на болния или на мен ни стане лошо и започнем да повръщаме. Не видях никакви медицински съоръжения – нито стойка за банки за преливане на кръв, нито кислороден апарат или маска.

Разбира се, че зная, чета, слушам за проблемите на Бърза помощ и въобще здравеопазването. Но че проблемът е толкова чудовищен и толкова унизителен на фона на седемте нови супер луксозни автомобила за нуждите на Министерски съвет, не можех да си представя.

Оттук насетне изводите могат да бъдат единствено тежки, обвинителни. Много тежки и много обвинителни.

Няма ли държавни мъже, които биха се лишили от тези нови супермодерни луксозни седем автомобила по 124 000 лева единият и наместо тях да дарят на Бърза помощ седем нови модерни линейки? Нека линейките не бъдат нови, нека не бъдат суперлуксозни, да не са със салон от естествена кожа, да не са с телевизионен тунер и мултимедийна система, нека просто да возят човешки и да имат елементарното за оказване на спешна помощ! Да не унижават човешкото достойнство.

Дори тази разбита линейка не би унижавала човешкото достойнство, ако не беше на фона на свръхлуксозните депутатски возила. Защото

тези свръхлуксозни и свръхскъпи возила на фона на разбитите и негодни линейки са свръхцинизъм

И цинизмът е още по-голям, защото оправданието, че в бюджета не достигат средства, че държавата е в криза, явно е нагла и безочлива лъжа. И цинизмът е още по-голям, защото в луксозните возила ще пътуват тези, които са най-много виновни държавата да бъде в окаяно финансово и морално състояние. И цинизмът е още по-голям, защото те сами оценяват собственото си превозване като по-ценно и по-скъпо, отколкото на болните българи и европейските депутати. Защото в репортажа именно това беше най-фрапиращото – сравнението с други европейски държави, цветущите европейски държави, където разходите за депутатски лимузини са много по-ниски от българските. С това ли ще изпъкнем в Европа, в това ли ще сме на челно място – като държавата с най-луксозните депутатски лимузини. И в същото време с най-разбитите линейки. С най-циничното отношение към болните.

Когато една мутра има такъв манталитет, ние се възмущаваме, но в края на краищата в безсилието си казваме, че от една мутра друго не може и да се очаква. Но какво да кажем, как да реагираме, как да се примирим, когато българските парламентаристи имат манталитет на мутри и много по-лошо дори. Защото мутрата си е купила лимузината със свои пари, макар и придобити по престъпен начин, а депутатите придобиват лимузините си с пари от нашите данъци. И как очакват да бъдат уважавани от народа, който ги е направил свои народни представители? Как очакват народът да спазва законите, които те гласуват? Как очакват народът да уважава държавните институции? На фона на всичко това трябва ли да бъдем изненадани, че повече от половината български граждани не гласуваха на последните избори. Не гласуваха, защото сигурно всеки е преживял нещо подобно, всеки се е сблъскал с някакъв подобен цинизъм.

Склонни сме с лека ръка да обвиняваме хората в апатично отношение към политиката и към обществения живот. Но

какво друго би могло да бъде отношението на тези хора, с който политиците се гаврят по такъв безсрамен начин

Открай време е видно, че българските политици смятат хората за глупави и считат, че всичко им е позволено. Ето избрахме новите депутати, те ще се качат на новите си возила и отвътре ще ни гледат със същия нагъл и арогантен поглед. Как да се отърсим от омерзението си, от озлоблението си към самозабравилите се политици.

Проблемът с линейките сигурно не е най-големият проблем в държавата. Защото цялата държава е тресавище от проблеми – как да определим кой е най-тежкият! Но аз пиша за тази линейка, защото попаднах в нея. В нея се сблъсках с чудовищното озъбено лице на цинизма, бездушието, безчовечието, надничащо иззад електрическите щори на скъпите министерски лимузини.

Съзнавам, че сумата, прахосана за луксозните депутатски лимузини като процент не е решаваща за благосъстоянието на държавата. Затова наблягам не на сумата, а на наглата арогантност. Затова подчертавам, че нещата щяха да стоят по коренно различен начин, ако проблемите и тежестите бяха споделени.

Ето така започва работа новото 43 Народно събрание. Новите му свръхлуксозни лимузини на фона на линейките-душегубки са знакови за неговото начало. Чудя се дали ще се намери поне един такъв държавен мъж, на когото да му дойде наум, че вместо нови коли трябва да се купуват линейки?